В  Палиокастро, е едно от най-добре запазените укрепления от древността в Егейско море. Стената е изградена на ръба на ниския хълм над Мандраки, с големи цокли от вулканичен черен камък, с псевдостроителна трапецовидна зидана система от двата фронта. Вътре има пълнеж от сурови камъни и латип. Средната му ширина е 3,50-3,80 m.

В международната литература е известен надписът, който е гравиран от външната страна, северно от портата. Надписът гласи "ПРЕФЕКТУРАТА НА СЕЛОТО НА ПЕТ ФАТА ОТ СТЕНАТА", т.е. определя ширината на обществената зона извън укреплението, която е трябвало да остане свободна от всякакво използване по отбранителни причини. Надписът е поставен хронологично в третата четвърт на IV в. π.X. и е важен елемент в датирането на стената.

Оцелялата дължина на стената в южната й част е 230, а в източната 80 м. Тя е подсилена от поредица от правоъгълни кули, от които шест са запазени от южната й страна и две от източната. В югоизточния ъгъл на стената е оформена С-образна вдлъбнатина, където е поставена единствената оцеляла порта от стената, на невидима и закътана позиция. За допълнителна защита пред нея стои ъгловата кула на стената. Портата, широка 2,10 м, е запазена непокътната и е покрита с продълговати тухли, дълги над 3 м. По източната част на стената са много добре запазени две изкачващи се стълби. От тях най-южната се поддържа на височина 15 стъпала, а втората, на разстояние 40 м., е запазена на височина 18 стъпала. Подобни сглобки за катерене са подредени от вътрешната страна на южната част на стената. От тях днес оцелява само тяхната база.

Ъгловата кула на стената, срещу портата, е дълга 8,50 и широка 9 м. С подобни размери са и останалите кули, които като че ли са били плътни, т.е. пълни в долната си част. Петата кула от южната страна е представена с различна зидария, която изглежда е по-късно допълнение към съществуваща кула, която може да се е срутила. Тази кула е изградена със система от изодомна зидария и с поставяне на дървени тухли на интервали между улиците. Тази характерна зидария, която идва от Велика Гърция и често се среща в укрепленията на Егейско море и крайбрежието на Мала Азия,  датира кулата в края на 4-ти или началото на 3-ти век. π.X. Стената е обграждала древния град Нисирос, който не е разкопан. Вътре в стената са запазени руините на раннохристиянска базилика.